Отнемането на деца от ромски семейства с ниски доходи поражда сериозни опасения за правата на човека в българската система за закрила на детето

От Юдит Игнац (Judit Ignac)

Неотдавнашни случаи в България хвърлиха светлина върху сериозните проблеми, свързани с правата на човека, в рамките на практиките за закрила на детето, особено засягащи уязвими семейства с ниски доходи, предимно от ромски произход. Европейският център за правата на ромите (ЕЦПР) и Инициатива за равни възможности подкрепят две важни съдебни производства, представляващи две различни семейства: семействата Маринови и Ковачеви. И двете подчертават ключови въпроси, свързани със семейните права и потенциалните несправедливости в българската система за закрила на детето. Извеждането на деца от семействата им от страна на службите за закрила на детето е дълбоко обезпокоително - най-вече когато то се основава само на бедност и се извършва без ясно обяснение, съществена обосновка или надлежно информиране на семейството. Въпреки че, тази практика би трябвало да има за цел да защитава децата, тя често не успява да се справи с първопричините за семейните предизвикателства, което води до дискриминационни практики, нарушения на правата на човека и ненужни травми както за децата, така и за родителите.

Семейство Маринови

Семейство Маринови - родителите Андрей и Иванка и четирите им деца - се сблъскват с трудна ситуация, когато децата са отнети поради бедност и настанени в Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ). Андрей наскоро подаде молба за припознаване над три от децата, докато най-малкото е признато още при раждането му. На 1 август 2023 г. най-голямото дете се връща да живее при дядо си, без да уведоми родителите си, което ги кара да потърсят помощ от Второ районно полицейско управление в София, за да открият сина си.

На 12 януари 2023 г. полицията открива и задържа най-голямото дете в Дома за временно настаняване на малолетни и непълнолетни в София. Андрей е уведомен, че четирите му деца ще бъдат прехвърлени в ЦНСТ. Служителите на отдел „Закрила на детето“ вземат другите три деца от Иванка, която твърди, че е била подведена - казали ѝ, че децата ще бъдат отведени във Второ районно полицейско управление за прибиране след час, вместо да я информират за настаняването им в ЦНСТ.

Родителите подават жалба в Административния съд на София-град, а адвокат по правата на детето е нает да ги представлява. През април 2023 г. адвокатът открива административна заповед, с която децата са настанени във ЦНСТ за срок от 3 години и родителите са задължени да посещават сесии за подобряване на родителските си умения. Адвокатът изразява загриженост, че предубедеността по отношение на етническия произход и икономическия статус на семейството е повлияла на решението на служителя относно сесиите за родителски умения след само едно домашно посещение, като е заключил, че условията на живот на семейството са под прага на бедността.

През това време най-големият им син съобщава за случаи на малтретиране и тормоз в ЦНСТ, както по отношение на него, така и на братята и сестрите му. На 11 юли 2024 г. семейство Маринови започва правни действия в Районен съд Елин Пелин за реинтеграция на децата в семейството. Социалните служби подкрепят реинтеграцията и след открити съдебни заседания на 5 август 2024 г., на 29 август 2024 г. съдът се произнася в полза на семейството. Искането на адвоката за незабавно изпълнение е удовлетворено, което проправя пътя за събиране на семейството.

Семейство Ковачеви

Александър и Елена са млади родители, които се борят да запазят родителските си права над новородения си син Стефан. Въпреки желанието на Александър да се грижи за детето и партньора си, властите настаняват Стефан в „Дом майка и бебе“ заедно с майката, която е на 17 г. И с мярка за закрила, като на практика разделят семейството. Александър се сблъсква със значителни пречки при получаването на правно признаване на детето си, като властите отказват да приемат декларацията му за припознаване. Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) Шумен се позовава на опасения относно способността му да осигури необходимите условия на живот и ресурси, въпреки изразеното от Александър намерение да се грижи както за майката, така и за детето. Твърди се, че служителите на социалните служби са заплашвали Александър със затвор заради връзката му с Елена.

Срещу заповедта на Директора на ДСП е подадена жалба, в резултат на което е образувано съдебно производство, което е прехвърлено в Административния съд в Разград, където е проведено заседание на 12 юни 2024 г.

Този случай поставя на дневен ред редица обществени и правни въпроси, включително правата на младите родители, благосъстоянието на децата, родени от непълнолетни, и баланса между държавната намеса и целостта на семейството. Първоначално съдът в Разград постановява решение срещу Александър на 26 юни 2024 г. В момента делото е в процес на обжалване пред Върховния административен съд. ЕЦПР проучва възможностите за сезиране на Европейския съд по правата на човека по този случай.

И двата случая подчертават предразсъдъците и дискриминацията в процедурата, незачитането на защитата на правата на семейството и съсредоточаването върху наказването на расовата бедност, често надделяващо над най-добрите интереси на децата в системите за закрила на детето. Те също така хвърлят светлина върху безбройните капани и пречки, с които се сблъскват ромските родители и техните деца, докато се движат в системата за закрила на детето.

Икономическото положение на семейството само по себе си не влияе върху родителските способности. Тези случаи подчертават спешната необходимост от реформа на практиките в областта на благосъстоянието на децата, за да се постигне по-добро съответствие със стандартите за правата на човека и с най-добрите интереси на децата и семействата. Само чрез такива реформи България може да създаде система, която наистина да защитава и подкрепя най-уязвимите си граждани, особено ромските семейства с ниски доходи. ЕЦПР остава ангажиран да се застъпва за правата на семействата и да гарантира, че правните процеси ефективно защитават тези права, независимо от расовата бедност.

----

Имената на лицата и семействата са променени в тази статия, за да се защити тяхната анонимност.