21.05.2026, Алексей Пампоров, Маргиналия
България често представя деинституционализацията като една от успешните си социални реформи. И има защо. За петнайсет години бяха закрити почти всички домове от стар тип за деца, а на тяхно място се появиха центрове за настаняване от семеен тип, приемна грижа, наблюдавани и преходни жилища. Международни организации и държавни институции отчетоха напредък, а статистиката изглежда убедително: десетки закрити институции, стотици разкрити услуги в общността, хиляди деца, изведени от изолацията на старите домове.
Но зад административния успех стои един неудобен въпрос: какво се случва с тези деца, когато навършат 18 години?
