България: Съдебен иск срещу собственика, който „не допуска роми като наематели или клиенти“

Автор: Бърнард Рорк

Инициатива за равни възможности и ЕЦПР предприемат съдебни действия срещу наемодател за дискриминация срещу две ромски жени. Жените от град Самоков, който е на около 50 км. от столицата София, планирали да наемат помещение за заведение в града. Те подписали договор с бъдещия наемодател, платили двумесечен депозит предварително и започнали подготовката за откриване на новия си ресторант.

Жените били шокирани, когато собственикът внезапно развалил договора без уважителна причина. Те никога не са крили етническата си принадлежност и били изненадани, когато собственикът на имота Николай Пенев посочи причината, че „няма да допуска роми нито като наематели, нито като клиенти”. Както каза една от жените: „В България в 21 век много роми са високо образовани, дори с висше образование. Не е приемливо да ни карат да се чувстваме като гости в собствената ни страна.“

В допълнение към търсенето на обезщетение за неизпълнение на договора, съдебният иск ще оспори действията на наемодателя като акт на етническа дискриминация. Както каза Даниела Михайлова, съпредседател на Инициатива за равни възможности: „Случаят в Самоков е показателен за ситуацията с нарушаването на човешките права в България и по-конкретно с ромските общности. Свидетели сме на пряка и открита дискриминация, която ясно ни показва, че ромите се приемат за неспособни да се съобразяват с обществените норми и не принадлежат към обществото. Поради тази причина очакваме с нетърпение да отнесем този случай до съда, надявайки се, че справедливостта ще бъде осигурена.“

Това дискриминационно действие и мотивите на наемодателя са показателни за по-широк климат, в който ромите рутинно се сблъскват с дискриминация при достъпа до обществени услуги; където расистки пренебрежителни коментари и реч на омразата срещу ромите са твърде често срещани; и където изключването от публичната и търговската сфера на живота е толкова широко разпространено, че според скорошен доклад на Roma Policy Lab „ромите често приемат дискриминацията като част от живота си; те не са склонни да го докладват от страх от отмъщение или защото им липсва вяра в ефективността на съдебната система.“

Състоянието на речта на омразата в България

На фона на ендемична дискриминация срещу ромите в ежедневието, докладът за 2022 г. за езика на омразата и евроскептицизма в България на Мулти Култи Колектив установи, че езикът на омразата е „постоянен елемент“ в българското общество през последното десетилетие и че Ромите (81%) са сред най-вероятните жертви.

Национално представително проучване, проведено от социологическа агенция Алфа рисърч през 2019–2020 г., потвърди, че сред религиозните и етническите малцинства в България ромите са най-мразените, като 21,6% от анкетираните съобщават, че активно ги „мразят“ в сравнение до 3,4% мразят мюсюлманите и 4,9% мразят турците.

Речта на омразата онлайн се увеличи през последното десетилетие, а и речта на омразата, която се среща в магазини, кафенета, ресторанти, обществен транспорт и на работното място, не показа признаци на отслабване, а по-скоро леко се увеличи. Установено е, че неприемането на ромите е много високо сред собствениците на бизнес (36%) и по-изненадващо сред интелигенцията (25%). Установени са най-високи нива на приемане (12% към ромите, спрямо средно 4%), но също така и висока радикализация и неприемане, разкриващи поляризация в българската интелигенция.

Най-честите разпространители на езика на омразата в България, идентифицирани в литературата и експертните интервюта, са политици, журналисти, потребители на социални медии, както и колеги и роднини. Според експерт от НПО много учители също разпространяват език на омразата в социалните мрежи.

2017 г. отбеляза значително увеличение на речта на омразата, използвана на най-високо политическо ниво, като неофашистките Обединени патриоти станаха коалиционни партньори в правителството. Според Българския Хелзинкски комитет: „за първи път от началото на демократичния преход в управлението влязоха открито антидемократични формации, използващи антиромска, антиимигрантска, антисемитска и хомофобска реторика“. Проучването също така съобщава, че неспособността на правоприлагащите органи да реагират на случаи на престъпления от омраза и реч на омразата е довела до нарастващ брой хора, които възприемат речта на омразата като приемливо и нормално поведение.

Ширеща се нетолерантност

През 2020 г. комисарят на Съвета на Европа по правата на човека Дуня Миятович призова за пълна „политическа и културна промяна в начина, по който малцинствените групи се третират и изобразяват в България“. Тя призова за енергична реакция на случаите на реч на омразата и осъди ролята на високопоставени политици в разпалването на антагонизма и „разпространената нетърпимост, проявявана към малцинствените групи в България“. Освен това тя осъди атмосферата на враждебност и актове на насилие срещу ромите, „особено срещу онези, които трябваше да напуснат домовете си след митинги, насочени към техните общности в няколко населени места“.

Работата по този проект е финансирана от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче са само на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган могат да носят отговорност за тях.

Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито органът, предоставящ помощта, могат да бъдат държани отговорни за тях.