Бедността – основна причина за оставяне на дете в институция
Станимир Въгленов
Над половината случаи са при представители на ромския етнос – най-често веднага или скоро след раждането
Основните причини за оставяне на дете в институция са липсата на финансови средства и подходящи условия за отглеждането му поради бедност. Над половината от децата, настанени в изследвани институции за държавна грижа, са от ромски произход.
Това са главните констатации от задълбочено изследване за положението на ромските деца в държавни институции в България, проведено от Сдружение „Инициатива за равни възможности“ в партньорство с Европейския център за правата на ромите.
Анализът на законодателната и практическата рамка, както и проучването на място, са проведени през 2023 г. Трите области, обхванати от теренното проучване - Стара Загора, Пловдив и Монтана, са с висок процент ромско население и разделяне на семейства.
Изследването окуражава институциите за реформи на настоящите практики, за да осигурят съобразен с правата подход към ромските деца, които, както всички деца, имат право на закрила, грижа и „да растат в семейна среда, в атмосфера на щастие, любов и разбирателство”, според Конвенцията за правата на детето.
Количественото проучване показва, че решението за настаняване на дете в специализирана институция обикновено се взема веднага след или дори преди раждането му.
Това подчертава важността на превенцията на изоставянето възможно най-рано по време на бременността. За тази цел подкрепата трябва да обхваща както бременността, така и периода непосредствено след раждането, съветва изследването.
Според 63,3 % от анкетираните, хората в техния квартал се страхуват, че социалните служби могат да отнемат децата им. За 29,2 % от запитаните, родителите в техния квартал често имат такива опасения. 50,4 са на мнение, че социалните работници може да не работят за най-добрия интерес на детето да остане в домашна среда.
Поради разпространените стереотипи и дискриминация, ромските деца са по-слабо приети от приемните семейства и затова повечето са настанени в държавни институции. Изследването разкрива значителни пропуски в политиките и практиките за предотвратяването на разделянето и извеждането на деца от ромската общност.
Изследването извежда следните ключови констатации:
- Сложността на рамката за закрила на детето е огромна, тъй като нейните разпоредби не са в един законодателен акт, а в множество първични и вторични нормативи, които съдържат и разпоредби, регулиращи други обществени сфери.
- Усилията при закрилата на детето все още са съсредоточени предимно върху реагирането на изоставянето и насърчаването на алтернативи на резидентната грижа, а не върху подкрепата на отношенията между родителите и децата в семейната среда.
- Ограниченото сътрудничество и координация остават обща слабост на системата за закрила на детето.
- Повечето от законите и подзаконовите актове в рамките на закрилата на детето съдържат изрична разпоредба, забраняваща дискриминацията. Въпреки това в Закона за социалното подпомагане (ЗСП) и в Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) има и разпоредби, с които се отказва достъп до социални помощи и обезщетения в случаите, когато децата не са ваксинирани или не посещават редовно училище. Като се има предвид, че социални групи като ромите са затруднени при достъпа до образование и здравеопазване, тези ограничителни разпоредби могат да се считат за силно дискриминационни. Особено при факта, че превантивната част на системата за закрила на детето е недостатъчно развита.
- Въпреки недостига на относими данни, разбити по етнически признак, може да се предположи, че е по-вероятно ромските деца да бъдат изведени от семействата си и да бъдат настанени в алтернативна грижа, отколкото децата от други етнически групи в страната.
Изследването извежда следните препоръки към институциите:
ПРЕПОРЪКА 1: По-силен акцент в законодателството за закрила на детето върху предотвратяването на изоставянето и отнемането на деца - чрез по-релевантни мерки за подкрепа на родителите и намаляване на необходимостта от алтернативни грижи.
ПРЕПОРЪКА 2: Приемането на публични политики за закрила на детето на национално и местно равнище следва да се извършва в сътрудничество с НПО, които работят активно в областта на грижите за деца.
ПРЕПОРЪКА 3: Централните и местните власти да проучат причините за разделянето на ромските деца от техните семейства и да приемат мерки срещу извеждането им поради социално-икономически фактори.
Други основни констатации на изследването:
Повече от десетилетие проучвания и съдебни дела на Европейския център за правата на роми и неговите партньори разкриват, че ромските деца отдавна са свръхпредставени в държавните институции за грижи в сравнение с дела им от цялото население в България, Чехия, Унгария, Италия, Румъния и Словакия.
Въпреки безспорния напредък, постигнат в намаляването на броя на децата в държавните институции в петте държави, все повече нараства загрижеността за самия процес. Няма съмнение, че намаляването на броя на децата е драматично, особено в България, където през последното десетилетие броят на децата в институции е намалял с 80 %.
Поради липса на етнически дезагрегирани данни обаче, броят на ромските деца, отделени от биологичните си семейства и настанени в институционални, държавни и алтернативни институции, може да бъде оценен само въз основа на информация, събрана от социални работници, общностни медиатори и НПО, работещи по правата на децата.
Изследванията им показват, че дискриминацията срещу ромите, социалното изключване и дълбоката бедност са ключови фактори, които допринасят за непропорционално големия брой ромски деца, настанени в държавни институции.
Докладът съдържа цялостен преглед на правната и политическата рамка, свързани с разделянето на семейства и настаняването на деца в държавни институции за закрила на детето, както и в такива, осигурени от частни доставчици, включително приемна грижа. Той включва анализ на съществуващата литература, картографиране на системата за закрила на детето и проучване на начина, по който в системата се обработват данни, свързани с етническата принадлежност.
Специално внимание е отделено на идентифицирането на пропуските и практиките в законодателството и политиката, които допринасят за свръхпредставеността на ромските деца в институционална грижа. Изследването проучва и структурните фактори, които поставят много ромски семейства в „риск“, изследва влиянието на обществените нагласи и навлиза в процесите на вземане на решения, които водят до непропорционално голям брой ромски деца в държавни институции.
В доклада се оценява и ефективността на рамката за закрила на детето, посочват се и пропуските в предоставянето на услуги за уязвими семейства. В него се разглежда и въпросът дали има различно третиране на ромските деца в рамките на държавните институции за грижи и дали условията в домовете са еднакви за ромските и другите деца, както и дали има потенциал за сегрегация.
Данните на Агенцията за основните права (FRA) ясно показват различията между ромите и останалата част от населението, отбелязва изследването. Сред ключовите показатели са „степента на риск от бедност“ за ромите, която възлиза на 71 % в сравнение със средната стойност за страната от 24 %. За ромските деца на възраст 0-17 години процентът на риск от бедност е 77 % в сравнение с 28 % за общото население.
Приблизително 62% от ромите живеят в тежки материални лишения, при средно ниво за страната 19%. При децата на 0-17 години разликата е още по-голяма - 78% от ромите срещу 20% за останалите деца в България. Сегрегацията на ромските ученици на възраст 6-15 години е 64 %, което я прави най-силно изразена в Европа, след тази в Словакия.
Жилищните лишения при ромите са 66 %, в сравнение с 22 % при останалата част от населението и, както предупреждава Европейската комисия, продължаващата пространствена сегрегация в градските и селските райони допълнително задълбочава социалното изключване и изолацията, което води до „влошаване на жилищните условия, до проблеми с изграждането и поддържането на инфраструктурата и хигиената, до транспортни проблеми и трудности при предоставянето на услуги.”
Тези социални неравенства се задълбочават от безпрецедентната политическа криза, в резултат на която в страната се проведоха пет парламентарни избори за две години, без ясна победа за нито една партия или стабилна коалиция. Тази политическа ситуация е благодатна среда за анти-ромската реторика, а езикът на омразата не само засилват вредните стереотипи, но и легитимират дискриминационните действия и политики. Те създават среда, в която предразсъдъците са социално приемливи и дори насърчавани, което води до увеличаване на враждебността и дискриминацията срещу ромите.
В доклада на УНИЦЕФ за политиката по отношение на детската бедност от 2022 г. се посочва, че в България 36,2% от децата под 18 години са в риск от бедност. Тази цифра е една от най-високите в ЕС и значително по-висока от средната за ЕС, която е 24,2 %.
Данните показват степента, в която децата от бедни домакинства в България са значително по-склонни да изпитват тежки жилищни лишения (39%) в сравнение с други деца от не-бедни домакинства (6%). За ромите, повечето от които живеят в бедност поради системна дискриминация, допълнителен специфичен фактор за бездомност и тежки жилищни лишения е големият брой жилища, разположени извън териториалното устройство и без строителна документация, в квартали с лоши жилищни условия и слаба или никаква инфраструктура.
Ромите са единствената етническа група, в която делът на бедните надвишава този на не-богатите. Всъщност бедните роми са два пъти повече, отколкото не бедните: 66,2 % бедни срещу 33,8 % не бедни.
Процентът на бедност и социално изключване сред ромските деца също е непропорционално висок - макар че ромските деца съставляват едва 10,8 % от населението във възрастовата група 0-19 години, на тях се падат 46,5 % от общия брой бедни деца в България и 56,7 % от броя на децата, изпитващи сериозни жилищни лишения.