Правителството е обещало на Съда по правата на човека да не се събарят повече сгради в гетото "Максуда"

There is no translation available.

25 авг 2015, Спас Спасов, в. Дневник

С писмо от 24 август, адресирано до Европейския съд за правата на човека, българското правителство е поело ангажимент да не бъдат премахвани повече сгради във варненското ромско гето "Максуда". Това съобщи през профила си във Фейсбук адв. Даниела Михайлова, ръководител на правната програма на сдружение "Инициатива за равни възможности". Ангажиментът е поет във връзка с предприетата миналия четвъртък акция по събарянето на сгради и къщи в най-голямата ромска махала във Варна.

 

Председателят на Съда е взел решение да продължи проучването по случая като отправи въпроси към държавата, свързани основно с мерките, предприети от местните власти за настаняване на малолетните деца и другите уязвими групи между засегнатите от акцията по разрушаването.

Тя започна малко след 9ч. миналия четвъртък – 20 август. До късно в сряда вечерта обаче точната дата и часът на началото й бяха пазени от администрациите на община Варна и районното кметство "Младост" в пълна тайна.

Според социални медиатори, работещи с неправителствени организации в града, събарянето е било насрочено първоначално за миналия понеделник, но внезапно и без обяснения е било отложено само час преди началото му.

Тогава кметът на Варна Иван Портних обясни за "Дневник", че причина за това са станали "пропуски в документите, необходими за разрушаването на незаконни постройки в "Максуда"".

Според информация, разпространена от пресслужбата на община Варна час преди началото на акцията миналия четвъртък, в нея трябваше да бъдат съборени 58 постройки, определени за "принудително премахване". Събарянето обаче беше прекратено преждевременно само няколко часа след началото му, а кметът на варненския район "Младост" Христо Христов обясни за медиите, че това се е наложило заради натрупването на огромното количество отпадъци, които трябвало да бъдат извозени.

Истинската причина за спирането на акцията обаче най-вероятно е сигналът, изпратен още в четвъртък следобед до правителството от Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Той бе реакция на искането за налагане на привременни мерки, отправено до институцията още на 19 август т.г. от адвокат Даниела Михайлова в сътрудничество с колегата й Александър Кашъмов.

Тази реакция на Европейския съд за правата на човека в Страсбург е аналогична със случая отпреди малко повече от месец, когато секретарят на отделение в Съда поиска в писмо до кабинета да не продължава събарянето на незаконните постройки в ромския квартал "Кремиковци" в община Гърмен. Часове след това акцията там беше спряна, а налагането на привременните мерки тогава предотврати превръщането на ромските семейства в Гърмен, включително малолетни деца, деца с тежки увреждания и бременна жена, в бездомници.

Сега премахването на останалите 20 къщи в "Максуда" и оставането на улицата на още няколко десетки семейства беше предотвратено отново след намесата на Европейския съд, поискана от сдружение "Инициатива за равни възможности".

Въпреки намесата на Съда, в резултат на внезапната акция във Варна от миналия четвъртък, стотици хора, включително малки деца, останаха на улицата, а покъщнината и личните документи на много от ромите, бяха затрупани под руините на домовете им. Част от засегнатите намериха подслон в няколко бази за временно настаняване, собственост на община Варна. Още в първите часове след акцията в "Максуда" обаче те се оказаха пренаселени, а условията в тях – крайно неподходящи.

Според адвокатите Михайлова и Кашъмов пострадалите от мрачната акция на 20 август във Варна със сигурност ще потърсят от Европейския съд по правата на човека защита на нарушеното си право на личен и семеен живот, както и обезщетения за претърпените вреди.

Снощи в профила си във Фейсбук адв. Даниела Михайлова съобщи също, че до кметовете на община Варна и градския район "Младост" са били подадени заявление с искане за получаване на копия от заповедите за премахване на постройките в "Максуда". Поискана е също и информация за мерките, предприети в защита на децата и хората с увреждания, както и за начина, по който засегнатите са били уведомени за акцията по събарянето. До края на деня вчера отговори не са били получени.

"Според чл.14, ал.2, т.1 от Закона за достъп до обществена информация властите са длъжни незабавно да съобщават данни, които могат да предотвратят заплаха за живота, здравето и безопасността на гражданите или на тяхното имущество, уточнява адв. Михайлова. Това в случая явно не беше сторено".

Отговори на няколко сходни въпроса "Дневник" потърси от кмета на варненския район "Младост" Христо Христов още на 18 август. И в този случай обаче резултатът до момента е пълно мълчание.

Вижте оригиналната публикация във в. Дневник