Анализ на законодателството относно премахване на незаконни постройки и практиката по прилагането му в България с оглед установяване на съответствието с правото на ЕС относно защита от дискриминация на основата на признака „етническа принадлежност“
София, март 2017
Даниела Михайлова
Александър Кашъмов
Резюме
Докладът представя резултатите на изследване на законодателството и практиките на премахване на незаконни жилищни постройки в България с приоритетен фокус върху обособените ромски квартали с оглед установяване на тяхното съответствие с приетите национални и международни норми и приниципи относно защита от дискриминация. Изследването е от Сдружение „Инициатива за равни възможности” и външни експерти от Програма „Достъп до информация” през периода януари – май 2016 година и подкрепено от Институт Отворено Общество за Европейски политики - Брюксел.
Методологията на изследването включва преглед на правната уредба в областта на незаконното строителство, на международните и европейски правни норми за защита от дискриминация приети от България; както и проучване на практиките за премахване на незаконни жилища чрез преглед на Публичния регистър на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), представително проучване на всички общини в България, съчетани с теренна работа и конкретни казуси.
Въз основа на установените факти, докладът извежда заключения в пет насоки:
(1) Практиките за разрушаване на единствени жилища на ромски семейства дават доказателства за дискриминация на етническа основа и нарушаване на правата на засегнатите:
• Издаването и изпълнението на заповеди за разрушаване на незаконни жилищни постройки засяга особено неблагоприятно и непропорционално най-вече ромски семейства, което е в нарушение на Директивата за расово равенство на Съвета на Европейския съюз (Директива 2000/43) по отношение на „непряката дискриминация“ на етническа основа.
• Доказателство за това е, че 97% или 500 от общо 514 заповеди на ДНСК, засягащи жилищни сгради издадени през 2010-2012г. се отнасят до единствени жилища на роми; по данни събрани от 61% от всички общини в България, 89% или 399 от всичките 444 заповеди, засягащи жилищни постройки издадени от местните администрации се отнасят за единствени жилища на роми.
• Административните практики прилагани при разрушаване на единствени жилища на ромски семейства, са в нарушение на приетите от България международно правни норми за защита от дискриминация. Няма дискутиране на възможните разумни алтернативи преди разрушаването; на засегнатите семейства не се предлага адекватно алтернативно настаняване и те на практика остават бездомни – без възможност да се регистрират на нов постоянен адрес, което възпрепятства издаването на редовни лични документи и съответно от достъп до основни права и услуги.
(2) Няма правна уредба по отношение защитата на засегнатите при нарушаване на основните права на адекватно жилище, или да им даде възможност да се обърнат към съда, ако правата им са нарушени.
(3) Има нарастване на антиромски настроения и действия, определяни от Европейската комисия като „антироманипе”, които често стават основен двигател за активирането на действия на местната власт за разрушаване на къщи в ромските квартали. В много от приведените случаи, практиките на евикции на ромски семейства се засилват около местните избори под натиска на анти-ромски протести и искания на негативно настроени към ромите политически формирования и граждани. Основен проблем за противодействието на такива действия и нагласи е липсата на последователна комуникация от страна на националната и местни власти по целите на интеграционната стратегия и ползата от изпълнението им, както и липса на санкции за такива действия, чрез използване на Закона за защита от дискриминация.
(4) Няма достатъчно адекватни практически политики за изпълнение на целите за подобряване на жилищната ситуация на ромите, заложени в Националната стратегия за интеграция на ромите в България (НСИРРБ). Това се дължи най-вече на липсата на ясни отговорности и показатели за успех по заложените цели, свързани с нужните законодателни промени, както и недостатъчното финансиране и подпомагане на капацитета на общините за разработване и изпълнение на адекватни мерки и инвестиции за интегриран подход към жилищните проблеми на ромите.
(5) Практиките на евикции и разрушаване на къщи в обособените квартали не само че не допринасят за трайно разрешаване на проблемите с жилищната ситуация на ромското население, но ги обострят. При липса на алтернативно настаняване, засегнатите семейства остават да живеят в същите квартали при роднини, а по късно строят нови незаконни жилищни постройки. Същевременно, разрушаването на ромските къщи засилва междуетническото напрежение не само на местно, но и на национално ниво, което предизвиква анти-ромски настроения сред мнозинството и пълно недоверие в институциите сред ромите. При липса на ясни позиции и комуникация от отговорните органи за интеграционната политика на ромското население анти-ромските настроения ескалират от негативното отразяване на медиите и преобладаващия в публичното пространство глас на националистически партии и формирования, които определящо влияят за формиране на общественото мнение.
За преодоляване на тази ситуация докладът дава следните препоръки:
(1) Законодателна промяна в обозримо бъдеще в две насоки: 1/ на правната уредба за узаконяването на конструктивно устойчивите сгради за жилищни нужди, представляващи единствено жилище и диференциация на правилата за третиране на незаконно изградени сгради за жилищни и нежилищни нужди и 2/ инкорпориране в българското законодателство на международно-правната защита на граждани в случаите на принудителни разрушения и/или изваждания от единствени жилища.
(2) Ограничаване на проблема чрез:
а) налагане на Мораториум върху изпълнението на вече издадени заповеди за разрушаване на единствени жилища до разработването на предложените законодателни промени за узаконяване и международно правна защита; и
б) по- строг контрол и проактивно действие на общините за спиране на ново незаконно строителство в обособените квартали в сътрудничество с НПО за осигуряване на разбирането и участието на общността.
(3) Междинна оценка на напредъка по НСИРРБ (2015-2020) по приоритета за подобряване на жилищните условия, която да се проведе не по късно от началото на 2018 г. в консултация с неправителствените организации. Оценката трябва да направи преглед на средносрочните резултати по отношение заложените цели за въздействие и да се актуализират националните и местни планове за действие, като включително се предвидят адекватно допълнителни средства за изпълнението им.
(4) Разработване на адекватна Национална комуникационна стратегия за промяна на негативните нагласи към ромите, с конкретен план за действие по всяка една от политическите приоритетни области, включително жилищната политика, предвидени финансови ресурси за това, както и ясни средносрочни и дългосрочни показатели за успех.
(5) Предприемане на действия по изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека, издадени срещу България и касаещи защитата на граждани от ромски етнически произход в случаите на заплаха от премахване на единствени жилища.