Positions

ЕТИЧЕН КОДЕКС НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ, ДВИЖЕНИЯ И ИНИЦИАТИВНИ КОМИТЕТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

There is no translation available.

Въведение

Този Етичен кодекс е приет от политическите партии, движения и инициативни комитети и подкрепен от организации с нестопанска цел и медии, техните ръководства и управленски звена и ще се прилага на национално и местно ниво при провеждането на предизборни кампании за избор на Президент. Той съдържа стандарти, които са необходими за подпомагане и насърчаване на етичното поведение и норми, в съответствие с ангажиментите на Република България по международни документи и националното законодателство.

Предмет и цел

Във всяка демократична държава, отличаваща се с принципите на откритост и прозрачност е от съществено значение установяването на правила за етично поведение на политическите партии, техните ръководства и управленски звена, политическите структури на национално и местно ниво, организациите и движения с политическа цел; правила, основани на концепцията за равнопоставеност без дискриминация, които да насърчат и повишат доверието на обществото в политическата и управленска система на Република България.

Целта на Етичния кодекс е да затвърди демократичните ценности на политическия плурализъм, върховенството на закона и човешките права, чрез спазване и прилагане на нормите на етично поведение и коректно публично говорене, изключващо език на омразата и водене на публични кампании при провеждане на свободни и демократични избори на национално и местно ниво в Република България, спазващи общоприетата етика и изискванията за ненакърняване на човешките права и свободи и човешкото достойнство.

Водещи принципи

Основен принцип на Етичния кодекс е доброволността. Всички норми и правила ще се спазват от политическите партии, техните ръководства и управленски звена, политически те структури на национално и местно ниво, организациите и движения с политическа цел, като подкрепилите го обявяват публично, че приемат и съгласяват с изложеното в него.

Спазването и прилагането на следните принципи в публичното говорене преди, по време и след предизборни кампании и дебати са ключови за провеждането на демократични и честни избори:

  • Добра воля
  • Прозрачност
  • Отговорност
  • Спазване на обществения ред
  • Почтеност към всички участници в изборния процес партии, гласоподаватели, медии, неправителствени организации и други представители на българската общественост
  • Недопускане на конфликт на интереси
  • Принос към атмосфера на уважение по време на предизборната кампания, изборният ден, времето за преброявания и следизборния период
  • Недопускане на дискриминация/Спазване на основните човешки права и свободи
  • Уважение/респект към свободата на словото и медиите
  • Недопускане на използване на език на омразата
  • Свободен достъп до информация за изборния процес за всички гласоподаватели и заинтересовани страни
  • Избягване на злоупотреба с власт, привилегия или влияние
  • Неприлагане на принудителни стимули за гласоподаватели да гласуват за или против определен кандидат
  • Непредлагане на парични или други видове за гласоподаватели да гласуват за или против определен кандидат

В основата на настоящия кодекс са гражданите и тяхното равноправно третиране, не дискриминацията и избягване на речта на омразата при провеждане на предизборни кампании. Проявата на етична последователност и почтеност допринася за повишаване на общественото доверие към провежданите кампании и резултати от изборните кампании в деня на вота.

Правна и институционална рамка

Подкрепилите настоящия кодекс се ангажират със спазването на изискванията и стандартите, установени в:

  • Международен пакт за граждански и политически права (ICCPR) (1966)
  • Общ коментар 25: Право на участие в обществените дела, право на глас и правото на равен достъп до обществени услуги (чл. 25) (1996)
  • Международна конвенция за премахване на расовата дискриминация (ICERD) (1966)
  • Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените (CEDAW) (1979 г.)
  • Обща препоръка 23 относно политическия и обществения живот (1997 г.)
  • Конвенция за политическите права на жените (CPRW) (1952)
  • Конвенция за правата на хората с увреждания (CRPD) (2006 г.)
  • Общото събрание на ООН, Резолюция A/RES/46/137 (1991) - Повишаване на ефективността на изборите чрез периодични и честни избори
  • Общото събрание на ООН, Резолюция A/RES/55/96 (2001) - Насърчаване и укрепване на демокрацията
  • Общото събрание на ООН, Резолюция A/RES/56/154 (2002) - Спазването на принципите на националния суверенитет и ненамеса във вътрешните работи на държавите-членки в изборните процеси, като важен елемент за насърчаване и защита правата на човека
  • Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) (1950 г.)
  • Първи протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните Свободи (ЕКПЧ - Р1) (1952)
  • Рамкова конвенция за защита на националните малцинства, (FCPNM) (1995)
  • Препоръка относно избирателните, гражданските и социалните права на затворниците (1962)
  • Препоръка относно мерките за медийното отразяване на избирателни кампании (1999)
  • Документ от срещата в Копенхаген на Конференцията по човешко измерение на ОССЕ (1990)
  • Парижката харта за нова Европа (1990)
  • Хартата на основните права на Европейския съюз (2000)

Общи очаквания от Етичния кодекс

Носенето на индивидуална отговорност, честното и почтено публично поведение, избягването реч на омразата и равноправното третиране на всеки гражданин на Република България, ще даде възможност за извеждането на личен пример, който утвърждава ценностите на демократичните общества в Европа. Неспазването на принципите на Кодекса ще урони репутацията на политически ангажираните лица чрез публично оповестяване на деянието посредством електронните и печатни медии в страната за проявите на неетично поведение в ущърб на гражданствеността и демократичността в българското общество.

Наблюдение на прилагането на кодекса

За наблюдението на прилагането на кодекса ще бъде организиран комитет, който ще функционира като форум за обсъждане на въпроси от общ интерес по време на предизборната кампания. Комитетът се състои от

-       Представители на политическите партии

-       Представители на гражданското общество

-       Централна избирателна комисия

гр. София

Октомври 2016 г.

Можете да изтеглите документа в PDF формат от ТОЗИ ЛИНК