Facebook изостави почти напълно контрола си над разпространението на омразна реч в собственото си пространство
От месец април 2022 г., в България стартира доброволческия проект „Противодействие на онлайн слово на омраза срещу ромите чрез наблюдение, докладване и правна защита, водено от доброволци“. Той е с партньорски характер, като водеща организация е Европейският Център по Правата на Ромите (ЕЦПР), а в България се изпълнява от Сдружение „Инициатива за равни възможности“. Една от основните цели на проекта е включването на доброволци в дейностите му и създаване на доброволческа мрежа от младежи, които да противодействат на омразното слово срещу ромите в социалните мрежи.
В доброволческа кампания, изпълнявана от група младежи в България и успоредно в други страни, по докладване на омразно онлайн съдържание срещу ромите докладчиците алармират за неприятно изненадваща тенденция, свързана с реакцията на Facebook ръководството относно докладваните публикации.
От месец октомври 2022, десет доброволци ежедневно докладват до Facebook за публикации и коментари, съдържащи омразно слово.
До месец март, 2023 г. доброволците са подали общо 316 доклада. Според обобщени данни от техните докладвания само пренебрежително малките 5 % от публикациите, за които докладчиците алармират, биват премахнати. Цели 78 % остават като оценени за безпроблемни от Фейсбук, а за 17 % от тях Фейсбук изобщо не реагира (вижте фигура 1). В тези 78 % дори дехуманизиращи изрази като „мръсни мангали, кви хораа..“ не притесняват Фейсбук ръководството, и то ги отчита като непротиворечащи на „Стандартите на общността“.
Това бездействие от страна на социалната мрежа безспорно демотивира потребителите да контролират пространството си на комуникация, и да помагат на мрежата да бъде винаги едно безопасно и толерантно място за общуване. Освен това, бездействието ще доведе до загубата на сензитивност от подрастващите и младите хора. Те не биха могли да изградят у себе си разграничителен критерий за това, кое е позволено да кажеш в публичното пространство, както и това кое на практика може да застраши живота и здравето на някои от членове на нашето общество.
През последните години правозащитни граждански организации и някои институции в България се заеха с противодействие на разпространението на омразното слово в онлайн пространството. Сред потребителите, генериращи омразна реч, се оказват дори медии и обществени фигури, политици и популярни личности. Една голяма част от публикациите им целят да повлияят върху избиратели в предизборни кампании, и служат като рефлекторни реакции на обществени проблеми, за които вината често е вменявана на най-уязвимите групи от българското население.
Омразната реч срещу най-дискриминираната на етническа основа група население в България – ромите се оказа изключително популярна и заразителна. Ромската общност се превърна в нарицателно за проблем и тежест за обществото, в обида и синоним на деградация, разруха, пошлост и оскотяване. За това допринасят и публични изявления, основани на предразсъдъци, клишета и „мразене заради самото мразене“. Хората често търсят повод за своите обществени проблеми и публични неволи, и го намират в лицето на уязвимите социални групи.
Най-популярната у нас социална мрежа се оказа поле за изява на нападки и откровени призиви за индивидуално и колективно унищожаване на ромите заради отколешния им облик на тежест и проблем за българския ред, сигурност, икономика и добруване на обществото. Тези банални възприятия винаги „идват на мода“, за да потушат усещането за невъзможност за справяне с иначе етнически непрофилирани национални проблеми.
За да може една публикация да циркулира свободно в онлайн пространството на социалната мрежа, тя не трябва да съдържа директни призиви към насилие, дискриминация или да насърчава или оправдава такива. Това разбиране е споделено от социалната мрежа, но напоследък – остава само като добро пожелание на хартия.
Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито органът, предоставящ помощта, могат да бъдат държани отговорни за тях.